Каква е разликата между кокосовото и палмовото масло
Коректно видяно и кокосовото и палмовото масло са тип палмови масла. Получават се от два разнообразни типа палми: кокосовото – надлежно от плодовете на кокосовата палма Cocos nucifera, а така наречен палмово масло – от плодовете на маслената палма Elaeis guineensis. В комерсиалната мрежа обаче се е наложило горното условно разграничаване.
Когато се слага въпросът за палмовите масла, нормално предмет на полемика е тяхното физиологично третиране и надлежно техният здравен резултат върху нашия организъм. Известно е, че и двете масла са обект на оживени разногласия и спорна информация. От една страна са подложени на критика, че могат значително да нарушат нашия липиден (мастен) профил в кръвта, като усилват фракциите, допринасящи за съдова склероза и недъгавост, с всички органни последствия от това освен върху сърдечно-съдовата система. От друга страна се акцентират редица потребни качества, дължащи се на богатия им витаминен, антиоксидантен и дезинфекционен, включително антибактериален, противовирусен и фунгициден(противогъбичен) състав.
Противоречието елементарно се преодолява, когато вземем поради един главен факт в науката за храненето и в същото време значителен фактор за нашето здраве. А точно, че колкото повече един хранителен артикул бива подлаган на софтуерна преправка, толкоз повече той се отдалечава от своя оригинал на уравновесена естествена система и надлежно се отдалечава и от нашата естествена система, каквато е човешкото тяло. Колкото повече деформираме „ ключът “, толкоз по-малко той ще подхожда на нашата „ брава “.
Така да вземем за пример плодовете на маслената палма се употребяват за храна от туземното население в нейната татковина – западна Африка най-малко от 5000 години под друга форма. При това не са следени никакви отрицателни резултати върху здравето на това население. Основната рецензия по отношение на високия % на наситени мастни киселини и при двете масла, изключително при кокосовото, се оказа мит. Наситените мастни киселини за нашето тяло са не по-малко значими и нужни от ненаситените. Така да вземем за пример главната съставна част на палмовото масло – палмитиновата киселина е витално потребна за развиването ни и не инцидентно майчината кърма съдържа огромно количество палмитинова киселина.
За практиката е значимо да знаем следното:
Вредните резултати и на палмовото и на кокосовото масло се дължат на тяхната софтуерна преправка. В хранително-вкусовата индустрия се използат и влагат основно техни разнообразни софтуерни деривати – палмов стеарин, палмов олеин, рафинирано палмово масло и други
Тъй като за доста артикули се цели да се усили тяхната компактност, температура на размразяване, както и трайността им, палмовите масла постоянно се подлагат на отчасти хидрогениране. Това е допустимо най-вредният вид с потвърдените отрицателни резултати на образуващите се при този развой транс-мастни киселини.
Моят персонален съвет е да заобикаляме използването на екстахирани (извлечени) мазнини. Максимално потребният резултат на една храна е резултат от неповторимото комбиниране на синергично дейстащи нутриенти, тъй че общата резултантна на цялото е повече от състявящите го елементи. Така да вземем за пример вместо кокосово масло, можем да използваме в предписания цялата пулпа на кокосовия орех.
Ако въпреки всичко сме решили да използваме извлечени мазнини, то дано те да бъдат създадени посредством обезпечено студено сплескване (Virgin Oil), без следващо пречистване. За палмовото масло е за предпочитане то да е добито от месестата част на плода, а не от костилките. Не е желателно да ги подлагаме на термична обработка, защото макар устойчивостта им, те оксидират.
Ако се нуждаем от лой за такава цел, кокосовото масло, със доста по-високия си % наситени мастни киселини и респективно по-високата си термоустойчивост е средството на избор.
Д-р Гайдурков
